Парите като дълг

Всеки път, когато някоя банка даде заем, се появява нов банков кредит, нови влогове, създават се нови пари.
Похватът, чрез който банките създават пари, е толкова елементарен, че разумът го отхвърля.
Животът ни е доминиран от две велики тайнства - любовта и парите. "Какво е любовта?" е въпрос, непрестанно изследван в приказки, песни, филми и по телевизията.
Същото не можем да кажем за въпроса "какво са парите?" Изненадващо е не, че паричната теория не е в основата на някой касов филм, а че темата дори не се споменава в училищата,
посещавани от повечето от нас.

При въпроса "от къде идват парите?" повечето от нас си представят, че Монетният двор печата банкноти и сече монети.
Ние смятаме, че парите се създават от правителството.
Това е вярно... но само донякъде. Хартиените и метални символи за стойност, които обикновено наричаме пари, наистина се произвеждат от служба на Правителството, наречена Монетен Двор.
Но голямата част от парите в обръщение не се създават в Монетния двор. Създават се всеки ден, в големи количества, от частни корпорации, познати ни като банки.
Ние приемаме,че банките ни заемат парите, поверени им от други вложители. Изглежда очевидно. Но не е вярно.
Всъщност банките не дават парите, които вземаме назаем, от собствените си печалби или от вече вложените по сметки в банката, а направо ги създават от обещанието на длъжника да ги изплати.
Подписът на длъжника върху заемните документи представлява задължение да изплати на банката размера на заема плюс лихва, или да загуби къщата, колата, или какъвто актив е заложен като осигуровка.
Това е голямо обвързване за длъжника.
Какво изисква същият този подпис от банката?
Банката трябва да призове на бял свят сумата на заема и просто да я запише в сметката на длъжника.
Звучи ви пресилено?
Не може да е истина.
Но е точно така.