Пропускане към основното съдържание

Инструменти на капиталовия пазар

В икономиката съществуват  от една страна реални материални и нематериални активи, които създават целия а спектър от продукция, произвеждана и консумирана в обществото (земя , сгради , машини , съоръжения/ суровини, знания, умения). За разлика от тях финансовите активи са средство за осигуряване потока на капитала и механизъм за функциониране на производствената система. Реалните активи се създават в производството в материалната и нематериална сфера. Финансовите активи се създават чрез споразумения(договори), при които едната страна става собственик на активи , а другата поема пасива. Активите се търгуват на финансовите пазари , на които се прехвърлят средства от икономически субекти , които ги имат в излишък към тези , които изпитват недостиг. Финансовият пазар се състои от 2 съставни части:

1.    Паричен пазар , при който кредитни учреждения предлагат предоставяне на платени възвратими заеми , несвързани с оформянето на специални документи, които могат да се купуват или продават.
2.    Капиталов пазар (пазар на ценните книжа) – обхваща 2 вида отношения: кредитни ; отношения на съвладение (съсобственост)
Тези отношения възникват чрез емисията на ценните книжа , които имат собствена стойност; могат да се продават , купуват и погасяват; източник са на постоянен или еднократен доход т.е отразяват имуществени права.
Инструментите на капиталовия пазар се класифицират по различен начин.
1.    Според емитетите (издателите) биват: фирмени; държавни ; чуждестранни
2.    Според икономическата им природа – дялови ; дългови ; дерибати
3.    Според получавания и плащания доход  - ценни книжа с фиксиран доход; с остатъчен доход; комбинирани
4.    Според равнището на риска – рискови и безрискови
5.    Според продължителността на живота им – краткосрочни; средно срочни; дългосрочни
Най – голям дял в търговията в световен мащаб имат Активите , които са едновременно фирмени, дялови , с остатъчен доход , рискови, дългосрочни ценни книжа.
По определение на Търговския закон , Акцията е ценна книга , която удостоверява , че притежателят и участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на дружеството. Номинала означава обявена(назована) стойност.
Акцията е една от многото равни части на номиналния капитал на компанията , даваща право на своя притежател да получи пропорционална част от разпределената печалба и остатъчната стойност в случай на ликвидацията компанията. Фирмите регистрирани като акционерно дружество предлагат на пазара 2 вида акции – обикновени и привилегировани.
Права ма притежателя на обикновени акции:
1.    На глас според броя на акциите
2.    Право на информация за дейността
3.    Право на дивиденти или увеличаване на дяловете
4.    Право да ги продава
5.    Право на ликвидационен дял
Обикновените Акции са 2 вида: безналични( на приносител) – за тях акционерите получават сертификат, който се издава от структура, наречена депозитар;  поименни – специално издадени документи. При обикновените Акции получаването на дивидент е на остатъчен принцип. Акциите имат няколко вида стойност:
1.    Номинална – сумата от номиналната стойност от всички акции дава стойността на собствения капитал . Всички акции имат еднакви номинални стойности
2.    Емисионна – по нея се осъществява първоначалното пласиране на акциите. Тя е равна или по – голяма от номиналната.  Разликата емисионна/номинална формира т.нар. учредителска печалба и се използва за стартиране на дружеството.
3.    Балансова – изчислява се като собствения капитал се раздели на броя на емитираните акции. Тя зависи от СК. Зависи не само от първоначалния капитал, но и от генерираните от компанията доходи и тяхното разпределение за дивиденти , резервен фонд, платени лихви
4.    Пазарна – в нейната основа е балансовата , но реалната пазарна стойност зависи от търсенето и предлагането, пазарните позиции, перспективите за развитие на компанията.
Привилегированите акции също изразяват дял в капитала. Имат следните особености:
1.    АД изплаща фиксирани дивиденти преди плащането на дивиденти по обикновените акции
2.    При фалит собствениците на привилегировани акции имат право на обезпечение от имуществото на фирмата , преди собствениците на обикновените Акции
3.    Собствениците на прив. Акции имат право по определени правила да ги обърнат в обикновени по определен коефициент
4.    Собствениците на прив. Акции нямат право на глас
5.    Обикновено прив. Акции се предлагат на основните  учредители на АД
6.    Но , ако основния лихвен % скочи повече от лихв. % на дивидент, собствениците на прив. Акции са губеща позиция
7.    Прив. Акции не се предлагат на фондовата борса.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.