Пропускане към основното съдържание

Дълготрайни материални и нематериални активи


Значителна част от активите на търговските банки са в дълготрайни нефинансови активи, които биват материални и нематериални дълготрайни активи. Към тях се отнасят сградите и земята, включващи притежаваните от търговската банка земя и сгради, използвани за извършване на банкова дейност, като тези сгради могат да бъдат отдавани и под наем. Оборудването включва компютрите, машините и превозните средства, които банката притежава. Нематериалните активи включват патенти, лицензи, про­грамни продукти и др. В търговските банки дълготрайните нефинансови активи се отчитат по цена на придобиването, в която са включени покупната им цена и извърше­ните допълнителни разходи, коригирани обаче с начислената към даден момент амортизация.

Други активи
В актива на търговските банки се включват и други активи, които се наричат така, защото не са свързани с типичната банкова дейност. Към тях могат да бъдат отнесени активи с различна степен на значимост за банката като:

  • активите за препродажба
  • вземанията по лихви по кредити, които не се отчитат по метода на амортизацията
  • разходите за бъдещи периоди
  • положителната или отрицателната репутация
  • данъците за бъдещи периоди и др.

Активите за препродажба включват всички недвижими имоти или други нелик-видни активи, получени от банката по предоставени от нея кредити, които се водят за неиздължени и се отчитат като такива независимо от срока на тяхното държане. В края на финансовата година тези активи се проверяват за обезценка и ако такава е налице, тя се отчита като текущ разход за обезценка на активи за препродажба. Ако обаче те бъдат продадени, реализираната печалба или загуба от сделката се отчита съответно като текущ приход или разход от активи за препродажба.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Начини на данъчно облагане

Поголовно облагане (фиксиран данък) – обект на облагане е самата физическа личност без да се държи сметка за нейното имуществено и физическо състояние. Несправедлив начин на облагане, който води до неправилно разпределение на данъчното бреме. Пропорционално облагане – при този начин на облагане данъчното задължение се определя от изменението в данъчната основа при постоянен неизменен данъчен размер (ставка). Данъчното задължение нараства пропорционално спрямо нарастването на данъчната основа. Запазват се първоначалните съотношения между доходите на субектите.