Пропускане към основното съдържание

Произход, същност и функции на данъците


Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта.
Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата.
От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата.
Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Основни характеристики на данъка:

  1. Данъкът е парично плащане, т.е. данъчното задължение се погасява в парична форма;
  2. Данъкът е акт на публичната власт (на държавата), което го прави задължителен и е основание той да се събира по принудителен път;
  3. Данъкът е с окончателен и безвъзмезден характер – като юридическо задължение той не търпи възражение.
  4. Данъкът е плащане, срещу което не възниква непосредствено насрещно вземане;
  5. Данъкът е инструмент за покриване на държавните разходи;
  6. Данъкът като акт на публичната власт може да се създаде, видоизмени или прекрати само от публичната власт (държавата), в лицето на нейния законодателен орган;
  7. Данъкът е е юридическо задължение, т.е. той се създава и налага само по силата на закона.

Функции на данъка:

  1. Фискална функция – чрез данъка се акумулира основната част от приходите на държавата;
  2. Икономическа функция – чрез него държавата стимулира и ограничава дейността на отделните субекти;
  3. Социална функция – чрез данъкът се преразпределят доходите на субектите на социалната основа;
  4. Контролна функция – чрез данъкът се контролират и регулират доходите на субекта. Той съдейства за отчитане на доходите и защита на фисканите интереси на държавата.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.