Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта.
Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата.
От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата.
Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Основни характеристики на данъка:

1. Данъкът е парично плащане, т.е. данъчното задължение се погасява в парична форма;
2. Данъкът е акт на публичната власт (на държавата), което го прави задължителен и е основание той да се събира по принудителен път;
3. Данъкът е с окончателен и безвъзмезден характер – като юридическо задължение той не търпи възражение.
4. Данъкът е плащане, срещу което не възниква непосредствено насрещно вземане;
5. Данъкът е инструмент за покриване на държавните разходи;
6. Данъкът като акт на публичната власт може да се създаде, видоизмени или прекрати само от публичната власт (държавата), в лицето на нейния законодателен орган;
7. Данъкът е е юридическо задължение, т.е. той се създава и налага само по силата на закона.

Функции на данъка:

1. Фискална функция – чрез данъка се акумулира основната част от приходите на държавата;
2. Икономическа функция – чрез него държавата стимулира и ограничава дейността на отделните субекти;
3. Социална функция – чрез данъкът се преразпределят доходите на субектите на социалната основа;
4. Контролна функция – чрез данъкът се контролират и регулират доходите на субекта. Той съдейства за отчитане на доходите и защита на фисканите интереси на държавата.