Пропускане към основното съдържание

Елементи на данъка


Качествени елементи на данъка – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите: Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка.

  • обект (предмет) на данъка – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други;
  • данъчен субект (платец) – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка;
  • данъчен носител – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка;
  • генераторен факт на данъка – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт;
  • кредитен искател (данъчен кредитор) – това е всяка власт, която има право да събира данъци (това е държавата).



Количествени елементи – чрез тях се определя величината на данъка (данъчното задължение).

  • данъчен мащаб – определителен белег, качество или свойство на данъчния обект, въз основа на което се определя данъчното задължение;
  • данъчна единица – тя е част от данъчния мащаб, за която се определя данъчния размер. Кръгло число от данъчния мащаб 100, 1000 или 1;
  • данъчна ставка (размер) – това е размера на данъка, с който се облага една данъчна единица изявява се в процент, промил или абсолютна сума;
  • данъчна основа – тя се определя като брой данъчни еденици, върху които се начислява данъка;
  • данъчно задължение – сумата, която субекта трябва да внесе в прихода на бюджета по определен данъчен закон;
  • данъчни привилегии (преференции) – определя се от закона и имат за цел увеличаване или намаляване на данъчната основа;
  • данъчен кадастър – специални книги, в които се регистрират и води на отчет обектите и субектите на данъчно облагане.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Начини на данъчно облагане

Поголовно облагане (фиксиран данък) – обект на облагане е самата физическа личност без да се държи сметка за нейното имуществено и физическо състояние. Несправедлив начин на облагане, който води до неправилно разпределение на данъчното бреме. Пропорционално облагане – при този начин на облагане данъчното задължение се определя от изменението в данъчната основа при постоянен неизменен данъчен размер (ставка). Данъчното задължение нараства пропорционално спрямо нарастването на данъчната основа. Запазват се първоначалните съотношения между доходите на субектите.