Пропускане към основното съдържание

Пропедевтика с клинично лабораторна диагностика на вътрешните болести при домашните животни

В учебника са описани основните клинична и параклинични методи и средства за изследване на болните животни при поставяне на диагнозата. Спазен е класическият план на изследване на животните, като научнообосновано са разгледани въпросите, свързани с анамнезата, подхода към болните животни, изследването на кожата, видимите лигавици, телесната температура, на сърдечно-съдовата, дихателната, храносми¬лателната, отделителната и нервната система. В раздела за кръвта и урината се разглеждат актуални въпроси на клиничната лабораторна диагностика, като се посочват нормалните стойности на патологичните отклонени на редица показатели при нарушаване на
метаболитните процеси. Посочените диагностични клинична методи и лабораторни показатели се използват както при вътрешните незаразни болести, така и при заболяванията от акушеро-гинекологично, хирургично заразно и паразитно естество. Учебникът е предназначен за студентите по ветеринарна медицина, но той може да бъде използван и от ветеринарномедицинските и другите специалисти, работещи в областта на диагностиката, лечението и профилактиката на домашните животни.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Начини на данъчно облагане

Поголовно облагане (фиксиран данък) – обект на облагане е самата физическа личност без да се държи сметка за нейното имуществено и физическо състояние. Несправедлив начин на облагане, който води до неправилно разпределение на данъчното бреме. Пропорционално облагане – при този начин на облагане данъчното задължение се определя от изменението в данъчната основа при постоянен неизменен данъчен размер (ставка). Данъчното задължение нараства пропорционално спрямо нарастването на данъчната основа. Запазват се първоначалните съотношения между доходите на субектите.