Вечен дълг

Това не е всичко. Банките създават само сумата на главницата.
Те не създават парите за изплащане на лихвите. Откъде идват те?
Единственото място, от където длъжниците могат да набавят пари,
за да изплатят лихвите, е наличният паричен запас в икономиката.
Но почти цялото количество пари там е създадено по същия начин -
като банков заем, който трябва да бъде изплатен с повече пари,
отколкото има създадени. Така че навсякъде има други длъжници в същата ситуация, които като обезумели се опитват да набавят нужните им пари, за да изплатят главницата и лихвите от паричен обем, който съдържа само главницата. Очевидно е невъзможно всички да изплатят главници и лихви, защото парите за лихвите не съществуват. Това дори може да се опише с проста математическа формула:
Главница / (Главница + Лихва) ~ ще изпълнят заемните си договори
Лихва / (Лихва + Главница) ~ ще просрочат и ще получат възбрана.
Големият проблем е, че за дългосрочни заеми като ипотеки и държавни дългове, общата сума на лихвите далеч надхвърля главницата. Това означава, че ако не се създадат много допълнителни пари, за да се изплатят лихвите, ще има много висок процент на възбраните и нефункционираща икономика.

За да продължи да функционира обществото, броят на възбраните
трябва да бъде нисък. За да се постигне това, все повече и повече дългови пари трябва да бъдат създадени, за да се удовлетворят днешните нужди от пари за обслужване на предишния дълг.
Но това, разбира се, само прави общият дълг по-голям, което значи, че трябва да се платят още повече лихви и води към постоянно увеличаваща се спирала на нарастващо задлъжняване.
Дължими пари. Създадени пари.
Само изоставането във времето между създаването на парите като нови заеми и изплащането им, предотвратява разкриването на недостига и фалита на цялата система.
Тъй като ненаситното кредитно чудовище на банките расте все повече и повече, нуждата от създаване на все повече и повече кредитни пари, за да бъде нахранено, става все по-неотложна.
Защо лихвените проценти са толкова ниски? Защо получаваме
спонтанни предложения за кредитни карти в пощенската си кутия?
Възможно ли е за да се забави срива на паричната система?
Рационалният човек е длъжен да се запита: "Може ли това да продължава вечно? Не е ли сривът неизбежен?"
Трябва да осъзнаем за нашата система с частичен банков резерв,че подобно на детската игра на музикални столове, докато музиката свири,никой не губи.
Парите улесняват производството и търговията.
С увеличаването на парите в наличност, тяхната стойност намалява, ако обемът на производството и търговията в материалния свят не нараства съответно. Добавяме и факта, че когато се каже, че икономиката расте с 3% на година, това не означава равномерен подем. 3% тази година представлява повече стоки и услуги от 3% предната година, защото е 3% от новият сбор.
Вместо права линия, както изглежда от думите, всъщност нарастването представлява експоненциална крива, ставаща все по-стръмна. Проблемът е, че непрекъснат растеж в материалната икономика означава непрекъснато нарастване на количеството
използвани природни ресурси и енергия.
Все повече природни ресурси трябва да се превърнат в отпадъци всяка изминала година, само за да се избегне колапса на тази система.
Всеки, който вярва, че експоненциалният растеж може да продължи безкрайно в един краен свят, е или луд,или икономист.
Какво можем да направим в тази явно плашеща ситуация?
Във всеки случай се нуждаем от много по-различна концепция за парите. Разбираемо е, че може да има недостиг от ресурси и умения, но защо изобщо е възможно да има недостиг на пари?
Време е повече хора да зададат на себе си и на своите правителства 4 прости въпроса.
Навсякъде по света правителствата взимат назаем пари с лихви от частни банки. Правителственият дълг е основна част от общия дълг
и обслужването на тези дългове поглъща голямата част от данъците ни.
Сега вече знаем, че банките просто създават парите, които ни дават назаем, и че правителствата им позволяват да работят по този начин.
И така първият ми въпрос е:
"Защо правителствата предпочитат да вземат парите назаем от частни банки с лихви, когато правителството може само да създаде всички пари, от които се нуждае, без да има лихви?"
Вторият голям въпрос е:
"Защо въобще да се създават пари под формата на дългове?
Защо не се създадат пари, които да циркулират постоянно и да не е нужно непрестанно да бъдат вземани назаем с лихви, за да не изчезнат."
Третият въпрос е:
"Как е възможно парична система, която може да функционира само
при непрестанно ускоряване на растежа, да бъде използвана за създаване на устойчива икономика? Не е ли логично,че постоянно ускоряващ се растеж и устойчивост са несъвместими?"
И последно:
"Какво в нашата сегашна система я прави зависима от постоянния растеж? Какво трябва да се промени, за да се позволи създаването
на устойчива икономика?"
Лихварство
Преди време получаването на печалби от заеми се наричало лихварство и било наказвано сурово, включително със смърт.
Всички разпространени религии забранявали лихварството.
Аргументите били морални. Смятало се, че единствената справедлива употреба на парите е за улесняване на обмена на стоки и услуги.
Правенето на пари, просто защотоимаш пари, се смятало за поведение на паразит или крадец.
Все пак, с нарастването на нуждите от кредитиране моралните аргументи отстъпили пред довода, че даването на заеми носи рискове и пропуснати ползи за заемодателя и затова правенето на печалба от даване на заеми е оправдано.
Днес тези представи са старомодни.
Днес правенето на пари от пари се смята за желан идеал.
"Защо да работиш, когато може парите ти да работят за теб?"
Но ако все пак се опитаме да си представим устойчиво бъдеще, става ясно, че лихварството освен, че е неморално,е и практически проблем. Представете си общество и икономика, които биха съществували векове, понеже вместо да ограбват основните си запаси от енергия са се ограничили до нивата на днешните доходи.
Не се добива повече дървесина, отколкото израства през същият период. Енергията е от възстановими източници. Слънчева, гравитационна, геотермална, магнитна и каквато друга открием.
Това общество живее в ограниченията на собствените си невъзобновими ресурси, като рециклира всичко.
Броят на населението ще се запазва постоянен.
Такова общество не би могло да съществува, използвайки парична система, напълно зависима от ускоряващ се растеж.
Стабилната икономика се нуждае от парично предлагане, което най-малкото трябва да запазва стабилност, без достигане до колапс.
Нека си представим, че целият обем от тези стабилни пари се представя от този голям кръг. И хората,даващи заеми, трябва също
да притежават част от тези пари,за да дават назаем.
Ако някои хора, като част от този паричен обем, започнат систематично да дават заеми срещу лихва, техният дял от паричния обем ще нараства. Ако те непрестанно дават назаем парите, които им се изплащат, какъв би бил неизбежният резултат?
Дали е злато, официалната държавна валута или дългови пари няма значение.
Лихварите ще придобият всички пари, и след обявяването на банкрутите, възбраните ще придобият и цялото имущество.
Този основен проблем би могъл да се реши, само ако постъпленията
от лихвите са разпределяха равномерно между населението.
Поставянето на високи данъци върху печалбите на банките също би работило в тази насока. Но тогава идва въпросът: Защо изобщо
банките биха искали да работят?
Ако въобще е възможно да се измъкнем от сегашната ситуация,
нека си представим банкирането като некомерсиална обществена услуга, доходите от която се разпределят като универсален граждански дивидент и в същото време дава заеми, без да начислява лихви.
Промяна на Системата.
Ако самата същност на системата е това, което причинява проблема, тогава заиграването с тази система не би могло да разреши проблемите. Самата система трябва да бъде подменена.
Много критици на монетарната система са за завръщане на парите, базирани на златото, твърдейки, че златото има дълга история на надеждност.Те пропускат множеството измами, които са възможни със златото.
Престъргване на монетите, занижаване на качеството на метала, монополизиране на пазара, всичките често практикувани в древен Рим и допринесли за упадъка му.
Някои предлагат среброто като по-изобилно от златото и по-трудно за монополизиране.
Мнозина се съмняват в нуждата от подновяване на употребата
на ценни метали.
Никой не иска да се завърнем към носенето на тежки торби с монети, когато пазаруваме.
Със сигурност хартиени, електронни, пластмасови или по-вероятно
пари с био-метричен идентификатор биха били реалното средство за търговия, със същия потенциал за създаване на дългови пари както досега.
Освен това, ако сега златото отново стане единствената законна база на парите, тогава тези, които нямат злато, изведнъж няма да имат и пари.
Други поддръжници на идеята за парична реформа са стигнали до заключението, че алчността и непочтеността са основните проблеми, и че може да има по-добри начини да се създадат почтени и безпристрастни парични системи, вместо завръщане към злато или сребро.
Находчиви умове са предлагали много алтернативни начини за създаване на парите.
Много частни бартерни системи създават пари под формата на дългове колкото и банките, но това се прави открито и без да се начисляват лихви.
Като пример е бартерната система, при която дългът се отразява
като декларация за часове работа.
Работата е съответно приравнена на левовата стойност, която позволява часовете да бъдат отнесени към цените на стоките.
Да бъде направена от всеки, който измисли начин да води счетоводството и намери желаещи доверени участници. Създаването на местна бартерна парична система, дори и да е от малка полза сега, би било проява на благоразумно планиране за всяка общност.
Паричната реформа, подобно на Избирателната реформа, е голям проблем и изисква воля за промяна и мислене извън шаблоните.
Паричната реформа, отново подобно на избирателната, не би се случила лесно заради интересите на онези, които са извънредно облагодетелствани от сегашната система и биха направили максималното, за да запазят облагите си.
Сега, когато разбираме, че парите са само идея, и че всъщност пари може да бъде каквото решим, преценете един много прост модел.
Този модел се основава на система, работила в миналото в Англия и Америка, която е била подронена и унищожена от банкерите-златари и тяхната система с частичен резерв.
За създаване на икономика, основана на постоянни пари неутежнени от лихви, парите могат просто да се издават и впоследствие изразходват в икономиката от правителството, за предпочитане за дългосрочна инфраструктура като пътища, железници, мостове, пристанища и обществени тържища.
Тези пари няма да се създават като дълг, а ще бъдат емитирани като ценност, чиято стойност ще бъде стойността на това, за което са били изплатени.
Ако тези пари провокират пропорционално нарастване в търговията, желаеща да използва финансираните проекти, това не би породило никаква инфлация.
Ако правителствените харчения породят инфлация,тогава има възможни решения. Инфлацията е еднаква като ефект с плосък данък върху парите. Дали парите се обезценяват с 20% или правителството ни отнема 20% от парите, ефектът би бил същия.
Погледнато по този начин, да има инфлация вместо данъци може да се окаже приемливо политически, при положение, че е добре употребена и се държи в известни граници.
Или правителството може да реши да укроти инфлацията чрез събиране на пари от данъци, които впоследствие изважда от обръщение, като така намалява обема на парите, за да възстанови стойността им.
За контрол на дефлацията - явление на намаляващи заплати и цени – правителството просто ще изхарчва допълнително нови пари.
С премахването на конкуренцията при създаването на частни пари от дългове правителствата могат да упражняват по-ефективен контрол върху националното парично предлагане.
Обществото ще знае кого да вини, ако нещо не върви добре.
Правителствата ще бъдат избирани и сваляни в зависимост от способността им да запазят стойността на парите.
Правителството ще управлява предимно чрез данъци, както сега,
Но събраните данъци ще стигат за много повече неща, след като няма да се плащат лихви на частни банки. Няма да има държавен дълг, ако правителството просто създава парите, от които има нужда.
Постоянното ни колективно робуване на банките заради плащания
на лихвите върху правителствен дълг би било невъзможно.
"Парите са нова форма на робство, различима от старата само поради факта, че е безлична, няма човешки отношения между господаря и роба." Лев Толстой

Бяхме научени да вярваме в демокрацията и свободата, които всъщност се превърнаха в хитроумна и невидима форма на икономическа диктатура. Докато цялото ни общество остава напълно зависимо от банковите кредити като източник на паричното предлагане, банкерите ще бъдат в позицията да решават кой да получих нужните му пари и кой - не.