Пропускане към основното съдържание

Ликвидност на банките


Капиталовата адекватност изразява състоянието на собствен капитал на банките от гледна точка на неговата достатъчност за осигоряване на ликвидността и повишаване на рентабилността. Конретния размер на собствен капитал зависи от риска който банките ползват, а това означава, че ако банките решат да вложат своите ресурси във високо рискови активи трябва да се увеличи и абсолютният размер на собствен капитал. Общата капиталова адекватност на банките се установява като процентно съотношение между капиталовата база и общия рисков компонент. Този показател показва, че банката дава гаранция за стабилността на своята дейност чрез достатъчността на собствен капитал и от тук до каква степен може да поеме загуби без да се засегнат интересите на депозиторите.

По правило капиталовата база изразява стойноста на собствен капитал и се образува от сбора на първичния и допълнителен капитал. За установяване на рисковия компонент на балансовата стойност на всеки актив, следва тази стойност да се умножи по съответното рисково тегло и по този начин се получава рискова претеглена стойност на актива.
Според риска и обезпечението на активите се групират на активи с нулево рисково тегло активи с рисково тегло до 20%, активи с рисково тегло до 50% и активи с рисково тегло 100%. Общия рисков компонент е равен на сбора на онези части от сумите на балансовите активи и приравнените към тях задбалансови позиции, които се отнасят към рисковият компонент на активвите. Така се придобива представа за размера по рисковите активи и предприемането на мерки за тяхното намаляване. Капиталовата адекватност на банките и общата капиталова адекватност не може да бъде по-малка от 12%
Ликвидността на банките изразява възможността на банката да посрещне във всеки един момент и без загуби задълженията си към клиентите и кредиторите си с наличните средства с бързо ликвидните си активи и с паричния капитал. Ликвидността се предопределя от обръщаемостта на оборотните активи, които осигуряват необходимите наличности за посрещане на текущите плащания. Тя зависи от обема, състава и стуктурата на пасивите, които определят характера на банковите задължения от динамиката в развитието на депозитите по видове, срокове и време на задържане в банката, като показват до колко банката е в състояние да задържи този източник на ресурс. Ликвидността на банките се регулирана чрез наредба на Центраната Банка с която се определят условията и редът за осигуряване на постоянна способност на банките да посрещат задълженията към кредиторите и клиенти и да предотврати общия ликвиден и лихвен риск.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.