Пропускане към основното съдържание

Класификация на данъците


Според това кой носи данъчната тежетс (традиционна класификация):

  • преки данъци – данъкът, определен върху собствеността, доходите и резултатите от стопанската дейност. За тях е характерно, че има съвпадение между данъчния субект и данъчния носител;
  • косвени (непреки) данъци – това са данъците, с които се облага потреблението. За тях е характерно, че данъчния субект и данъчния носител са различно лица, т.е. при тези данъци се наблюдава явлението прехвърляемост на данъчната тежест. Чрез потреблениео данъчната тежет се прехвърля към крайния потребител. Тези данъци се включват в цената ма стоката или услугата.

Според  полето на приложение на данъка:

  • общи и специфични данъци;
  • персонални и реални данъци;

реален – данък, с който се облага субекта без оглед на тяхната персонална ситуация. Законодателят се интересува само от данъчната основа, а не от финансовата възможност на субектите;
персонален – облагането е съобразено с персоналните възможности на субекта;

В зависимост от икономическипя ресурс – подоходни, оборотни, имуществени;
В зависимост в кой бюджет постъпват – централни, местни, споделени.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.