Парична система

През годините системата, използваща Частичен резерв и мрежа от банки, подкрепени от централна банка, се превърнала в господстващата парична система в света.
В същото време частта злато, обезпечаваща парите за дългове,
постепенно е сведена до нула.
Естеството на парите е променено.
В миналото един хартиен лев е представлявал разписка, която можело да бъде обменена по фиксиран курс за злато или сребро.
Сега един хартиен или електронен лев може да бъде разменен само срещу друг хартиен или електронен лев.
В миналото, частно създаден банков кредит е съществувал само под формата на лични банкови записи, които хората можели да отказват, както днес можем да откажем нечий личен чек.
В настоящето, частно създаден банков кредит е законно конвертируем към издадената от правителството официална валута: долари, паунди и др., за които по навик мислим като за пари.

Официална валута са парите, създадени с правителствено одобрение или указ, и наредбите за законните платежни средства постановяват, че гражданите са длъжни да приемат тези пари при плащане на дългове. В противен случай съдилищата няма да налагат спазване на задълженията.
Следващият въпрос е, ако правителствата и банките могат просто
да фабрикуват пари, тогава колко пари има в обръщение?
В миналото количеството съществуващи пари било ограничено от физическият обем на стоката, използвана като пари.
Например, за да се направят нови монети от злато и сребро, още злато и сребро трябвало да бъде открито и изкопано от земята.
Днес парите буквално се създават като дълг.
Нови пари се създават всеки път, когато някой изтегли заем от банката.
Като резултат цялото количество пари, които могат да бъдат създадени има само едно ограничение – общото ниво на дълга.
Правителствата поставят допълнителни ограничения върху създаването на нови пари с налагането на правила, наречени Изисквания за частичен резерв. Изискванията за частичен резерв варират в различните страни и в различните периоди, и са общо взето произволни.
В миналото било общоприето изискването банките да притежават злато на стойност най-малко лев за да обезпечат създаването на 10 лева дълг.
Днес изискванията за резерв вече не са свързани с количеството депозирано злато, а са само съотношение между нови дългове към вече налични дългове на депозит в банката.
Днес резервите на банките се състоят от две неща:
Сума от правителствени пари в брой или техен еквивалент, които частните банкери внасят в централната банка, плюс количеството вече съществуващи дългове на депозит в банката.
За да илюстрирам, нека си представим една нова банка,която тъкмо е учредена и все още няма вложители.
Все пак инвестиралите в банката са внесли сумата от 1111.12 лева
лични пари в брой в централната банка като депозиран резерв.
Стъпка 1:
Банката отваря врати и посреща първия си клиент за заем.
Той се нуждае от 10 000 лева, за да купи кола.
При изисквания за резерв 9:1 влогът на новата банка в централната, известен като "Пълномощни пари", законно й позволява да призове на бял свят 9 пъти по-голяма сума или 10 000 лева, гарантирани с поемането на задължението от длъжника.
Тези 10 000 лева не се вземат от никъде. Те са съвсем нови пари,
просто записани в сметката на заемодателя като банков кредит.
Заемодателят пише документ върху този банков кредит, за да купи колата.
Стъпка 2:
Продавачът на колата депозира получените новосъздадени 10 000 лева в своята банка.
За разлика от Пълномощните пари в централната банка, тези новосъздадени кредитни пари не могат да се умножават по коефициента на резерва. Вместо това те се делят на този коефициент. При съотношение 9:1 банката може да създаде нов дълг от 9000 лева въз основа на внесените 10 000 лева депозит.
Стъпка 3:
Ако тези 9000 лева впоследствие са вложени от трето лице в същата банка, която ги е създала, или в някоя друга, те биха станали законна основа за издаване на трети банков кредит за сумата от 8100 лева.
Както при руските матрьошки, всеки нов депозит дава възможност за малко по-малък заем в безкрайно намаляваща прогресия.
В случай, че поредният заем не се внесе в някоя банка, процесът спира.
Това е непредвидимата страна на механизма, създаващ парите.
Но много по-вероятно е на всяка стъпка новите пари да бъдат депозирани в банка и механизмът с коефициента на резерва ще се повтаря отново и отново, докато не бъдат създадени почти 100 000 лева съвсем нови пари в банковата система.
Всички тези пари са били създадени изцяло чрез дълг.
И целият процес е законно обоснован от първоначално внесения резерв от само 1111.12 лева, които стоят недокоснати в централната банка!
Още по-интересно е, че при тази хитра система отчетите на всяка банка във веригата трябва да показват, че банката има 10% повече влогове, отколкото раздадени заеми.
Това подтиква банките да търсят влогове, за да могат да раздават заеми, като по този начин потвърждават общоприетото, но подвеждащо впечатление, че парите за заемите идват от депозити.
Ако всички последователни заеми са вложени в една и съща банка,
може да се твърди, че някоя банка може да умножи първоначалните си
Пълномощни пари почти 90 пъти чрез издаване на банкови кредити от нищото.
Обаче банковата система представлява затворен кръг.
Банков кредит, създаден в една банка, става влог в друга.
И обратното.
Теоретично при изряден законен обмен общият резултат би бил същия, както ако целият процес се случваше в една банка. Т.е.първоначалният резерв на банката в централната банка от малко над 1100 лева й позволява да събира лихви върху почти 100 000 лева, които банката никога не е имала.
Банките заемат пари, които те НЯМАТ!
Ако ви звучи нелепо, чуйте и това.
В последните десетилетия в резултат от постоянното лобиране на банките изискването да се депозира резерв в централната банка на страната е на път да изчезне напълно в някои страни и реалните съотношения на резервите могат да бъдат много по-високи от 9:1
За някои видове банкови сметки коефициент от 20:1 и 30:1 е общоприет. От още по-скоро, чрез използване на заемни такси за да набавят изискуемия резерв от заемополучателя, банките са открили нов начин напълно да заобиколят ограниченията на изискванията за резерв.
Въпреки че правилата са заплетени, реалността е много проста.
Банките могат да създадат толкова пари, колкото ние можем да вземем назаем.
Всеки подсъзнателно усеща, че банките не дават назаем пари.
Когато теглиш пари от спестовната си сметка банката не ти съобщава, че това е възможно, само защото те са взети назаем от някой друг.
Парите, емитирани от правителството, обикновено съставляват по-малко от 5% от парите в обръщение.
Повече от 95% от всички съществуващи днес пари са били създадени
от нечий подпис върху свидетелство за задълженост към банка.
Огромни количества от тези кредитни пари на банките се създават и унищожават всеки ден, при даване на нови заеми и изплащането на стари.
Опасявам се, че не би се понравило на обикновения гражданин ако му кажете, че банките могат да създават и създават пари.
И тези, които контролират задълженията на нацията, направляват политиката на правителствата и държат в дланите на ръцете си съдбата на народа.
Банките могат да поддържат тази парична система само с активната поддръжка на правителството.
Първо: правителствата приемат закони за платежните средства,
задължавайки ни да използваме официалната национална валута.
Второ: правителството позволява кредитите на частни банки да бъдат изплащани в тази държавна валута.
Трето: държавните съдилища налагат погасяването на дълговете.
И последно: правителствата налагат правила, защитаващи работата на паричната система и за поддържане доверието на обществото, а от друга страна не прави нищо, за да информира обществото за произхода на парите.
Простата истина е, че когато се подпишем над пунктираната линия
на т.нар. ипотечен заем, единственото нещо в сделката,
представляващо реална стойност,е задължението ни или да се разплатим, или да се лишим от имущество, ако не успеем.
За всеки, който е сигурен, че ще уважи задължението си, тази полица за заем или ипотека сега е преносимо, разменяемо и продаваемо парче хартия. То представя ценност и като такава,е вид пари.
Заемополучателят разменя тези свои „пари” за т.нар. "заем" на банката. Заемът в истинският свят значи, че даващият трябва да има нещо да заеме.
Ако имате нужда от чук, а аз ви заема обещание да осигуря чук,
който нямам, не бих ви помогнал много.
Но в изкуствения свят на парите, обещанието на банката да плати пари, които не притежава, е позволено да минава за пари,
и ние го приемаме така.
Така нашето парично обръщение е на милостта на заемните сделки
на банките, които дават назаем не пари, а обещания да предоставят пари, които не притежават.
Когато заемополучателят се подпише под задължението си,банката изравнява операцията, натискайки няколко бутона на компютъра,
създавайки равностойно задължение на банката към него.
От гледна точка на получаващия заема, това се превръща в пари в неговата банкова сметка, понеже правителството позволява този дълг на банката към него да се обменя в официалната държавна валута и всички го приемат за пари.
Отново истината е много проста.
Без документа, който заемополучателят дава на банкера, банкерът не би имал нищо, което да даде назаем.
Не сте ли се учудвали понякога как е възможно правителства,
корпорации, малки фирми и семейства, да бъдат всички едновременно в дълг, и то за такива астрономически суми?
Поставяли ли сте си въпроса откъде има толкова много пари за заеми?
Сега вече знаете. Няма. Банките не дават пари назаем.
Те ги създадат като дългове. И тъй като задлъжняването е потенциално неограничено, предлагането на пари също е неограничено. Оказва се, че и обратната ситуация също е вярна.
Няма дълг, няма пари. Не е ли поразително, че въпреки огромните природни богатства, изобретателността и производителността,
които ни заобикалят, почти всички ние, от правителства до компании и индивиди сме в тежки задължения към банкерите!
Само ако хората можеха да спрат и да помислят: "Как е възможно това?" Как може хората, които всъщност произвеждат цялото богатство в света, да бъдат в дълг на онези, които само заемат парите, символизиращи богатството?
Още по-изумително е, че когато осъзнаем, че парите са дълг,
осъзнаваме, че ако няма дълг, няма да има и пари!
Ако това е ново за вас, вие не сте единствен.
Повечето хора си представят, че ако всички дългове бъдат изплатени, състоянието на икономиката ще се подобри.
Това е вярно в личен аспект.
Ние ще имаме повече пари за харчене, когато приключим изплащането на заемите си. По тази логика, ако всички са без дългове, би имало повече пари за харчене като цяло.
Но истината е точно обратната. Не би имало абсолютно никакви пари.
Резултатът е, че ние сме зависими от постоянното подновяване
на банковите заеми, за да съществуват парите изобщо.
Без заеми - няма пари, както се случва по време на Голямата депресия./А може би и при сегашната икономическа криза?/
Тогава паричните запаси намаляват рязко поради липсата на предлагане на заеми.
"Това е смайваща констатация. Ние сме абсолютно зависими от търговските банки. Някой трябва да вземе назаем всеки лева, който е в обръщение. Ако банките създават изобилно изкуствени пари, тогава благоденстваме, ако ли пък не - гладуваме.
Ние сме без постоянна парична система.
Абсурдността на безнадеждното ни положение е невероятна, когато осъзнаем това напълно.