Принципи на данъчното облагане

Класически принципи на данъчното облагане – формулирано от Адъм Смит 1776г.:

1. Съразмерност (справедливост) на данъчното облагане – съобразяването на данъка с икономическото и финансово състояние на данъкоплатеца, т.е. данъкът да се съобрази с дохода на субектите.
2. Определеност на данъка – данъкът е предварително определен, а не произволен за данъкоплатеца. Всеки да е наясно как да изчисли данъчното си задължение, кога и как да плати задължението си.
3. Удобство на данъка – данъка трябва да бъде съобразен с възможностите на субектите да изпълняват задълженията си към държавата в най-удобно за тях време и по удобен за тях начин.
4. Икономичност (рентабилност) на данъка, т.е. събирането на данъка да е съпроводено с минимум разходи.

Съвременни принципи:

1. Стабилност и еластичност на данъка – данъкът да не се влияе от конюнктурата, но всяка промяна на дохода да съответства промяна на данъчното задължение;
2. Неутралност на данъка – данъкът да въздейства по един и същ начин спрямо различните субекти. Данъкът да не пречи на субекта да извършва дейността си.
3. Данъчен интервенционализъм – данъкът съдейства за активна намеса на държавата в икономиката;
4. Годишност на данъка – данъка е задължението, което се отнася за съответната календарна година.