Пропускане към основното съдържание

Борсови сделки


Като борсови сделки, или борсови операции, обикновено се разглеждат позволените от закона и борсовите правилници начини за покупко-продаж-ба на борсови ценности.

1.Видове борсови сделки 
Основният критерий, според който борсовите сделки могат да бъдат най-
общо класифицирани, е срокът за изпълнение на сделката. Според него бор-совите операции се разделят на две основни групи:
1.1. Касови операции
Това са сделки, при които прехвърлянето на стоката от продавача на ку-
 пувача става веднага или в съвсем кратък срок – до една седмица или най-     много 14 дни. Обикновено сделките се осъществяват на касовия пазар и са известни още като сделки с незабавна доставка.

1.2 Срочни сделки
При тях изпълнението на сключената сделка се извършва след опреде-
лен период от време, тоест по така наречените срочни договори (Forward contract) или (Futures contract). Срочните сделки позволяват да се сключи борсова сделка за покупко-продажба на определена борсова стока, която се изпълнява след изтичането на опреде-лен в договора срок. Това означава, че продавачът може да продаде нещо, което реално не притежава, но разчита, че към момента на изпълнение на сделката ще го има, и то ще струва по-малко, отколкото е днешната борсо-ва цена.

Срочните борсови сделки с ценни книжа и стоки се делят на няколко разновидности:
1.2.1. Форуърдни сделки, сключени по Forward contract.
За тях е харак-терно, че сделката се изпълнява между купувача и продавача след изтича-нето на определения срок, но тя по принцип е еднократна.
Форуърдните сделки имат за цел физическата доставка на ценните кни-жа, тоест покупко-продажбата се извършва задължително между купувача и продавача в деня на падежа на договора. Сделките са еднократни и се търгуват основно на извънборсовия пазар. Тези сделки имат и своите недо-статъци:

  • трудно се намира купувач или продавач по конкретните условия на
  • на договора;
  • не е гарантирано изпълнението на вече сключен договор, ако сделка-
  • та не е сключена на борсата;
  • много трудно и рядко се приключват задълженията по сделката без реална доставка по договора, тоест с обратна сделка.

1.2.2. Фючърсни сделки – това са също срочни сделки, тоест днес се
договаря продажбата на стока или ценна книга след определено време. Твърди се, че тези сделки са въведени за пръв път на Чикагската борса в края на миналия век. При форурдните сделки страните се договарят за вси-чки условия по сделката, тоест без стандартизирани ограничения по клау-зите в договора, защото сделките се сключват основно на изънборсовия па-зар. При фючърсните сделки договорите са типизирани и има фиксирани клирингови и разчетни процедури, които по правилата на съответната бор-са гарантират изпълнението на всички условия в договора.

  • На фондовата борса се разграничават четири основни типа фючърсни сдел-ки според спецификата на ценните книжа, които са предмет на срочната сдeлка:
  • Финансови фючърси – в основата на договора стои някакъв финансов 
  • инструмент – дългови книжа и дори финансови индекси.
  • Валутни фючърси – срочни договори за покупко-продажба на валута. 
  • Процентни фючърси – в основата стои някакво дългово задължение, 
  • но вместо да достави дълговия инструмент след изтичането на срока на до-говора, продавачът изплаща своето задължение с налични пари съобразно изменените стойности на някой приет от купувача финансов индекс.
  • Фондови (индексни) фючърси – в основата на  тези фючърсни дого-
  • вори стои някой фондов индекс – Дау Джонс, S&P 500, FT или други. Пе-чалбата или загубата при тези договори се определя от колебанията на изб-рания индекс и съответно от стойността му в деня на изтичане срока на до-говора.

1.2.3. Срочни сделки с опция.
Притежателят на опция по срочна сделка има правото да закупи дадена ценна книга или стока на определена цена в рамките на определен срок.
Основно опциите се делят на два типа : опции за покупка КОЛ и опции за продажба ПУТ.
Опцията за покупка позволява на купувача да придобие фючърсен кон-тракт по предварително определена цена. Противоположно на това опция-та за продажба дава право на притежателя да продаде фючърсен контракт по предварително фиксирана цена. При сделките с опция винаги има две лица: продавач – лицето, което открива опцията, тоест той открива пазарна позиция и поема риска да изпълни определено задължение и да сключи фючърсен контракт, и другото лице купувачът, който реализира опцията.
1.2.4. Срочни сделки суап.
Сделките суап се основават на договореност за размяна на парични потоци, които обикновено са обвързани с дългов инструмент или валута през определен период от време. Страните, които участват в сделката, се наричат противоположни страни. Суаповите опера-ции биват процентни или валутни.
1.3 Хеджингови стратегии на основата на срочни сделки
Тези операции са насочени също към намаляване на загубата при евен-туални големи отклонения на борсовите цени и дори към печалба при неб-лагоприятни тенденции в развитието на конюнктурата. Първоначално хе-джинговите операции са се извършвали, като при фючърсен контракт се прави и обратна сделка на пазара за налични стоки със същото количество и същия срок на доставка. Намерението е да се ликвидира задължението по фючърсния контракт посредством извършване на обратната сделка с нали-чната стока.
Освен това хеджирането може да се осъществи и с помоща на опции. Подобно на опциите и хеджирането са разделя на дълго, когато се придо-биват фючърсни контракти, и късо хеджиране – когато се продават такива. Има различни видове хеджиране: обичайно, арбитражно и селективно.
1.4 Спекулативни и арбитражни борсови сделки
При арбитражните борсови сделки се реализира печалба от разликата в цените на различни места, но в едно и също време.
При спекулативните сделки печалбата или загубата се получава от раз-лика в цените на едно и също място, но в различно време.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.