Римска концепция за данъци

Много от изследователите на данъка, които твърдят, че теорията за данъка, която се утвърждава днес, има доста общи черти с римската концепция. През тази епоха данъчната система достига висока степен на съвършенство. Прякото облагане е представено от т.нар. трибути, които обхващат имуществото. Трибутите имат два елемента – поземлен (трибутом соли) и поголовен данък (трибутом капитис). С течение на времето първият елемент постепенно поглъща втория и на практика обект на облагането става само поземлената собственост, чиято величина се фиксира от имперски акт (процедура индиктио).
Събирането на данъците е общинско задължение, а данъците върху представителите на висшите класи се събират пряко от правителствените агенти в провинциите. В съответствие с римското понятие за държава, данъкът е акт на публична власт, който се обявява от централната власти е предназначен за покриване на публичните разходи, свързани с функционирането на службите по отбраната на страната. Гражданите по принцип са равни пред данъка. Естествено римската данъчна система също не е защитена от сурови критики, дори в апогея на римската власт. Най-често обект на внимание са неравенството в разпределението на разходите, утвърждаването на привилегиите, освобождаването от облагане и преди всичко използването на драконовски средства за тяхното покриване. В определени случаи се използват инквизицията и мъченията като мярка срещу неплатежоспособните.