Пропускане към основното съдържание

Данък върху недвижимите имоти

Данъка върху недвижимите имоти се дължи за сградите, парцелите, дворните места, държавните и общински парцели върху които са построени сгради и върху застроените земеделски земи. Незастроените земеделски земи и горите не се облагат с данък. Длъжници на данъка са физически и юридически лица, които са собственици или ползвате ли на имота. Държавата и общините могат да бъдат платци на този данък, ако има частна общинска собственост. Данъчния размер е 1,5 промила. Данъка се плаща по местонахождение на имота. Може да се плати на 4 равни вноски или наведнъж и се ползват 5 % отстъпка. От данък върху недвижимите имоти се освобождават: общините за имоти публична общинска собственост и ако имота не се използва със стопанска цел, държавата за публична държавна собственост, ако не се използва за стопанска цел,  читалищата, чуждите държави за имотите, в които се помещават дипломатически консулства, но само при условията на взаимност, сградите на БЧК, сгради за висши учебни заведения, училища но използвани за учебен процес, молитвените домове, но само на законно регистрирани вероизповедания, музей, галерии и библиотеките, спортни терени за задоволяване на обществени нужди, сгради обявени за паметници на културата, ако не се използват със стопанска цел, собствениците на сгради опаси в санитарно отношение и са застрашени от срутване. Данъка върху  недвижимия имот се плаща с намаление за: основно жилище; жилища което е собственост на лица с намалена трудоспособност. Новопридобити жилища се декларират в двумесечен срок от закупуване, а данъка се дължи от началото на месеца пред които е започнало използването на имота или е завършен обекта. Данъчна оценка на имота се прави по следния начин: ДО х ДР = ДЗ, Данъчната основа е равна на данъчната оценка. Данъчната оценка е равна на базисната данъчна стойност по съответно умножена с корекции за местоположение, инфраструктура, индивидуални характеристики, височина, овехтяване на сградата. Базисната данъчна стойност е диференцирана в зависимост от вида на конструкцията на сградата.: ДО = БДС х Км х к…., Диференцираната базисна стойност подлежи на корекции, в зависимост от това дали постройката е гараж, навес, мазе, таван, второстепенна постройка и дали всички тези изброени са прилежащи на жилищни или не жилищни сгради. Коефициент на местоположение-населените места са разделени на функционални типове. Коефициент за инфраструктура гледа се съответно сградата дали има водопровод, канализация, електрификация, телефон, топлофикация и улична мрежа. Коефициент за индивидуални характеристики, корекция за разположение във височината на обекта, за физическото състояние на обекта (стари сгради където не е извършвано ремонт повече от 20 год.), корекция за подобрения към обекта (отоплителна инсталация, климатична инсталация, луксозна или алуминиева дограма, шумоизолация  и топлоизолация, покривни покрития, декоративни елементи (мозайки и облицовки)коефициент за височина на етажа (търговски, производствени или селскостопански обекти). Коефициент за овехтяване-различен е за различните видове конструкции, свързан е с амортизацията, до 5-тата година този коефициент е единица, а след 5-тата варира и не може да бъде по малък от 0,65 %.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елементи на данъка

Качествени елементи на данъка  – определят мащаба на приложението на данъка. Дават отговор на въпросите:  Кой?, Какво? и Кога? ще плаща данъка. обект (предмет) на данъка  – всичко онова, към което е насочено данъчното облагане, имуществото, доходите, резултати от стопанската дейност, упражняване на определена дейност и други; данъчен субект (платец)  – всяко физическо или юридическо лице, което се намира в отношение на собственост или владеене с обекта (предмета) на данъка, т.е. това е лицето, което е задължено към държавата и трябва да внесе данъка; данъчен носител  – лицето, което в действителност понася тежестта на данъка; генераторен факт на данъка  – данъчното задължение възниква при наличието на определени условия, които определят така наречения генераторен факт на данъка или състоянието, явлението, действията, които пораждат това условие се наричат генераторен факт; кредитен искател (данъчен кредитор)  – това е всяка власт, която има пр...

Произход, същност и функции на данъците

Данъците възникват и се утвърждават успоредно с държавата, чрез тях се изземва в полза на държавата онази част от националния доход, която е приела формата на доходи на субекта. Правно-техническата същност на данъка го определя като законосъобразно, задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физически и юридически лица в полза на държавата. От икономическа гледна точка данъкът е част от доходите на физическите и юридическите лица, част от тяхната покупателна сила, която се предоставя на държавата. Социалната характеристика на данъка го определя като механизъм за преразпределяне на доходите между субектите.

Същност на финансовата система

Финансовата система е съвкупност от пазари, финансови посредници. Те са фирми, които предлагат финансови услуги и други органи и институции, с помощта на които домакинствата, частните предприятия и държавните организации, реализират приетите от тях финансови решения. От функционална гледна точка финансовата система може да се определи и като съвкупност от взаимно свързани елементи , които са във взаимозависимост от използваното на методите и формите за акумулирането на приходите и разпределението на доходите . Това са данъчните методи с техните форми като видове данъци и данъкоподобните методи. Същността на финансовата система може да се разглежда в икономически и институционален аспект. Според икономическия тя е съвкупност от относително обособени финансови отношения , а според институционалният е съвкупност от институции които регламентират, реализират, администрират и контролират финансовите отношения.